Тестовете, използвани за доказване на Helicobacter pylori (Хеликобактер пилори) се разделят на неинвазивни и инвазивни. Неинвазивните изследвания могат да се направят в лабораторни условия, непосредствено след като пациентът предостави проба. Неинвазивните тестове са дихателен, антигенен и серологичен. Инвазивните изследвания изискват извършване на фиброгастроскопия, при която лекарят взема проба и тя се подлага на допълнителни анализи. Такива са бърз уреазен тест, хистологично изследване, култивиране и генетично изследване.
НЕИНВАЗИВНИ
Дихателен тест
По време на дихателния тест се поглъща таблета или течност, които съдържат урея с маркирани въглеродни атоми. Ако индивидът има инфекция с H. pylori, уреята се разгражда в стомаха. Маркираният въглерод се абсорбира в кръвта и се отделя през белите дробове. Пациентът издишва в епруветка или торбичка и изследващият използва специално устройство за откриване на въглеродните атоми.
Антигенен тест
При изследването се търсят чужди протеини (антигени), които са част от клетката на H. pylori. Използва се фекална проба, която се анализира чрез имунологичен хроматографски метод. Резултатът е готов в рамките на минути.
Серологичен тест
Изследването на кръвна проба може да даде данни за настояща или минала инфекция с H. pylori. Методът се основава на доказване на антитела от клас IgG и IgA, които се образуват като реакция на имунната система срещу навлязлата в организма бактерия.
ИНВАЗИВНИ (ПРИ ЕНДОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ)
Касае се за фиброгастроскопия, която се извършва под анестезия. По време на изследването лекарят въвежда дълга гъвкава тръба, снабдена с малка камера през гърлото, хранопровода, до стомаха и дванадесетопръстника. Така се оглеждат всички промени в горната част на храносмилателния тракт и се взема тъканна проба (биопсия).
Бърз уреазен тест
Известен е още като CLO test (Campylobacter-like organism test). Основава се на свойството на H. pylori да секретира ензима уреаза. Ензимът катализира превръщането на уреята в амоняк и въглероден диоксид и се получава цветна реакция.
Хистологично изследване
Методът дава възможност за наблюдение на H. pylori под микроскоп след оцветяване (хематоксилин-еозин, Giemsa, Wharthin-Starry, имунохистохимично и др.). За диагностика в рутинната практика се препоръчват поне два вида методи за оцветяване.
Културелно изследване
За изолиране на H. pylori се използват селективни и неселективни хранителни среди. Посевките се култивират в атмосфера с повишено съдържание на въглероден диоксид. Растеж на H. pylori се търси след втория ден. Най-голямо предимство на културелното изследване е възможността за последващо изпитване на чувствителността към антибиотици на изолираните бактерии.
Генетично изследване
Това е най-съвременната група методи. При тях се доказват гени, характерни за H. pylori. Възможно е да се търсят и гени, отговарящи за резистентността на бактерията към антибиотици. Генетичното изследване през последните години се прилага и за фекални проби.
Доц. Михайлова, не предполагах, че има толкова много тестове за доказване на Helicobacter pylori. Интересувам се колко време след приключване на лечението може да се направи контрола?
Инхибиторите на протонната помпа трябва да се преустановят поне 2 седмици преди изследването за инфекция с H. pylori, а антибиотиците и бисмутовите съединения – най-малко 4 седмици преди теста.