Въведение
Маймунската шарка е открита за първи път през 1958 г. при лабораторни маймуни в Дания. Тя е описана като болест, подобна на едрата шарка при хората, и от това произлиза наименованието ѝ. Маймунската шарка при човека е установена 12 години по-късно като заразяването става обичайно от животни. Едрата шарка при хората е ликвидирана през 1980 г. и ваксинацията срещу нея впоследствие е прекратена.
Причинител
Вирусът на маймунската шарка се намира в един род с причинителя на едрата шарка (вариола) и вируса, използван за създаване на ваксина срещу едра шарка. Вирусът на маймунската шарка има две генетични разновидности – Централноафриканска и Западноафриканска. Камерун е единствената страна, където са открити и двете. Централноафриканската разновидност е свързана с по-тежко протичане и по-висока смъртност.
Естествен гостоприемник и резервоар
Податливи на вируса на маймунската шарка са различни животни: катерици, плъхове, сънливци, нечовекоподобни примати и др. Естественият резервоар на маймунската шарка все още не е идентифициран, но най-вероятно са гризачите.
Огнища сред хората
Маймунската шарка при хора е открита за първи път през 1970 г. в Демократична република Конго (Заир). Оттогава случаи са съобщени в 11 африкански страни. От 2017 г. в Нигерия се оформя голямо огнище с над 700 случая, което не е затихнало и до днес.
През 2003 г. в САЩ е описано първо огнище на маймунска шарка при хора извън Африка, свързано със заразени прерийни кучета. Тези домашни любимци са били настанени заедно с гамбийски плъхове и сънливци, внесени от Гана. Като резултат са съобщени над 70 случая.
Маймунската шарка е наблюдавана и при пътуващи от Нигерия до Израел (2018 г.), до Обединеното кралство (2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г.), до Сингапур (2019 г.) и до САЩ (2021 г.).
През май 2022 г. са идентифицирани повече от 550 случая на маймунска шарка в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. Провеждат се проучвания за установяване на източниците на инфекция и моделите на предаване.
Заразяване
Маймунската шарка при хората се развива, когато човек влезе в близък контакт със заразено животно, заразен човек или предмети, заразени с вируса. Причинителят навлиза в тялото през наранена кожа, дихателни пътища или лигавици (очи, нос, уста).
Предаването от заразено животно на човек настъпва при директен контакт с кръв, телесни течности, кожни и лигавични увреждания. Консумирането на недобре обработено месо и други животински продукти е възможен рисков фактор.
Предаването от заразен човек на човек става при близък контакт с дихателни секрети (кашляне, кихане); директен контакт с уредена кожа или контакт с наскоро замърсени с вируса предмети (дрехи, спално бельо, кърпи), използвани от болен с обрив. Пренасянето на заразата чрез респираторни капчици обикновено изисква продължителен контакт лице в лице, което излага на по-голям риск здравните работници и членовете на едно домакинство. Близкият телесен контакт е добре познат рисков фактор за предаване, но засега не е ясно дали маймунската шарка се разпространява по полов път.
Заразяване е възможно чрез плацентата от майката на плода (което да доведе до вродена маймунска шарка), както по време и след раждане.
Признаци и симптоми
Инкубационният период (времето от заразяване до появата на симптоми) на маймунската шарка варира от 5 до 21 дни.
Заболяването започва с треска, интензивно главоболие, болки в гърба и мускулите, подуване на лимфните възли и изразена отпадналост.
Обривът обикновено се появява в рамките на 1-3 дни след началото на треската. По-изразен е върху лицето и крайниците, отколкото върху тялото. В 95% от случаите се наблюдава по лицето, а в 75% от случаите – по дланите и стъпалата. Засегнати са и устата (70%), гениталиите (30%), конюнктивите (20%), както и роговицата. Обривът се развива последователно от петна към възелчета; мехурчета, изпълнени с бистра течност; мехурчета, съдържащи гной; корички, които изсъхват и отпадат. Броят им варира от единични до няколко хиляди. В тежки случаи обривните образувания се сливат и големи участъци от кожата се отлепват.
Маймунската шарка обикновено е самоограничаващо се заболяване със симптоми, които продължават 2-4 седмици. Тежките случаи се срещат по-често сред децата и са свързани със степента на излагане на вируса, здравословното състояние на пациента и естеството на усложненията. Възможни са вторични бактериални инфекции, бронхопневмония, сепсис, възпаление на мозъка и засягане на роговицата с последваща загуба на зрение. Относителният дял на безсимптомните инфекции не е известен. Смъртността при маймунска шарка исторически варира от 0 до 11 % в човешката популация и е по-висока сред малките деца.
Диагноза
Най-подходящи за диагноза на маймунска шарка са проби от кожни обриви, получени чрез обтриване с тампон или чрез биопсия. Вариант е вземането на гърлен секрет, но се препоръчва в съчетание с материал от кожни обриви. Използването на кръв за доказване на причинителя не е надеждно, т.к. вирусът циркулира в кръвта за кратко време. PCR (полимеразната верижна реакция) е най-разпросраненият тест за диагностика. Потвърждаването на маймунска шарка зависи от вида и качеството на пробата и метода на лабораторното изследване.
Доказването на антитела не осигурява специфично за маймунската шарка потвърждаване, т.к. вирусите в рода дават кръстосани реакции. Ето защо серологичните методи не се препоръчват за диагностика и епидемиологични проучвания. Освен това всеки, ваксиниран преди ликвидирането на едрата шарка, или ваксиниран поради висок риск, напр. персонал на специализирана лаборатория, може да даде фалшиво положителен резултат.
Лечение
Болните трябва да се изолират, т.е. да са под карантина. Лечението на маймунска шарка има за цел да облекчи симптомите. Антивирусното средство тековиримат, което е разработено във връзка с едрата шарка, е лицензирано за лечение на маймунска шарка от Европейската агенция по лекарствата през 2022 г. Медикаментът не е широко разпространен.
Профилактика
Осведомеността по темата за маймунската шарка е основният начин за предотвратяването ѝ. Препоръчва се редовно миене на ръцете със сапун и вода или използване на дезинфектант за ръце на алкохолна основа; консумиране само на месо, което е добре термично обработено. Забранява се приближаване до диви, бездомни и болни животни; консумация и докосване на месо от диви животни; споделяне на спално бельо и кърпи с хора, които са със симптоми на маймунска шарка; поддържане на близък контакт с хора, които са болни.
Проучванията до момента показват, че ваксинацията срещу едра шарка предотвратява маймунска шарка в около 85%. Понастоящем оригиналните (първо поколение) ваксини срещу едра шарка не са достъпни. Съществуват медицински лица, които са получили по-нова ваксина срещу едра шарка, с цел да ги предпази в случай на излагане на тези вируси на работното място. Още по-нова ваксина, базирана на модифициран отслабен вирус (Imvanex), е одобрена от Европейската агенция по лекарствата през 2013 г. В момента се провеждат научни изследвания за оценка на приложимостта и целесъобразността на ваксинацията за превенция и контрол на маймунската шарка.
Начало