Онлайн консултация с микробиолог

Възпаленото гърло в детска възраст е най-честият повод за консултация с лекар. Обикновено се касае за инфекция, причинена от вируси или бактерии. Коректната диагноза е от съществена важност както за адекватното лечение на състоянието, така и за предотвратяване на усложненията.

В кои случаи се говори за възпалено гърло?

Най-често са засегнати две области: гълтача (фаринкса) и сливиците (тонзилите). Възпалението на гълтача се нарича фарингит, а на сливиците – тонзилит. В даден момент болестният процес може да обхване и двете анатомични области и да се касае за тонзилофарингит.

Какви са причините за възпаленото гърло при децата?

Водеща причина за остро възникнало възпаление на гърлото при децата е инфекцията. Две са основните групи микроорганизми, които я предизвикват – вируси и бактерии. От вирусите значение имат аденовируси; грипни и парагрипни вируси; херпесни вируси (Epstein-Barr virus, Herpes simplex virus); ентеровируси (Coxsackievirus, Echovirus) и др. Главна роля сред бактериите се отрежда на бета-хемолитичния стрептокок от група А – Стрептококус пиогенес (Streptococcus pyogenes). Бактериалните видове като Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus), Хемофилус инфлуенце (Haemophilus influenzae), Мораксела катаралис (Moraxella catarrhalis) и т.н. са с второстепенна роля.

Хроничното възпаление на гърлото при децата обикновено не е свързано с инфекция. Най-често се касае за хроничен алергичен ринит и дразнене на фаринкса от носни секрети. Съществено място се отрежда на въздействието на цигарения дим, включително и на пасивното тютюнопушене. Възможни причини могат да бъдат туморни и съдови образувания, както и гастроезофагеална рефлуксна болест.

Кои са симптомите на възпаленото гърло при децата?

Децата имат дискомфорт в областта на гърлото, който е изразен в различна степен и се определя като болка, драскане, боцкане, щипане и т.н. В допълнение може да съществува затруднено преглъщане и дори затруднено дишане. Тези оплаквания понякога се съчетават с хрема, кихане и кашлица; гадене, повръщане и диария; главоболие и мускулни болки; повишена температура и разтрисане.

При преглед най-често се установява зачервяване на фаринкса. По мекото небце понякога има малки червени петна (петехии). При тонзилит сливиците са уголемени и по повърхността им може да се наблюдават ексудати и некротични крипти. Шийните лимфни възли са увеличени и болезнени при опипване. Сивкаво-белезникавите налепи по небните дъги и сливиците, съчетани с уголемяване на лимфните възли, черния дроб и слезката предполагат инфекциозна мононуклеоза, причинена от Epstein-Barr virus. Засягането на конюнктивите насочва към аденовеирусна инфекция (т. нар. фарингоконюнктивална треска). Появата на папуловезикуларни лезии по кожата на ръцете и краката е характерно за коксакивирусите (т. нар. болест ръка-крак-уста). Наличието на дребнопетнист обрив по лицето и тялото предполага скарлатина.

До какви усложнения може да доведе възпаленото гърло?

Усложненията на възпаленото гърло се разделят на гнойни и негнойни. Гнойните усложнения са перитонзиларен абсцес, отит, синузит, епиглотит, ретрофарингеален абсцес, пневмония и менингит. Негнойните усложнения са ревматизъм и остър гломерулонефрит. Последните възникват след инфекция с бета-хемолитичен стрептокок. Наричат се негнойни, защото се развиват в органи, които не са инфектирани с бактерии. Механизмът на възникване на тези усложнения е автоимунен.

Как се диагностицира инфекциозният фарингит?

Назоваването на микробния причинител на фарингита е невъзможно без лабораторни изследвания. Разказът на детето и неговите близки за оплакванията, свързани с възпаленото гърло, както и физикалният преглед от лекар не са достатъчни за установяване на причинителя на инфекцията. Симптомите, които може да съпътстват болезненото и зачервено гърло, изброени по-горе, имат само насочваща роля при търсене на причинителя.

При подозрение за инфекциозен фарингит на първо място трябва да се установи дали се касае за вирусен или за бактериален причинител. Микробиологичното изследване на гърлен секрет е ключов тест за диагнозата. Посявката на пробата върху изкуствени хранителни среди дава най-добра ориентация. При наличие на нормална бактериална флора е логично да се мисли за вирусна инфекция. При доказване на патогенни бактерии, се изпитва тяхната чувствителност към антибиотици. Недостатък на културелното изследване (посявката) е времето за получаване на резултата (24-48 часа). Поради тази причина през последните години се разработиха т. нар. бързи антигенни тестове. Чрез тях в рамките на минути може да се докаже конкретен микробен вид. Понастоящем в нашата страна широко разпространение имат бързите тестове за бета-хемолитичен стрептокок група А и грипен вирус А и В. Лабораторната диагноза може да се разшири чрез търсене на различни антитела в серума.

Как се лекува инфекциозният фарингит?

Важни мерки са почивката и поемането на достатъчно количество течности от болното дете. Въздухът, който диша, трябва да не съдържа замърсители (прахови частици, цигарен дим и др.) и да бъде достатъчно влажен. Лечението на инфекциозния фарингит е насочено към облекчаване на болката и нормализиране на телесната температура. Използват се препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Когато се докаже, че причинителят е с бактериален произход, задължително се назначава антибиотик. Успехът от медикаментозното лечение зависи от дозата, интервала и продължителността на приложение.

Какви са препоръките към децата и техните родители за предпазване от възпалено гърло?

•  Поддържане на добра хигиена на ръцете.
•  Избягване на близък контакт с хора, които имат видими симптоми на инфекция на горните дихателни пътища.
•  Недопускане на въздействие на цигарен дим и други замърсители на въздуха.
•  Прилагане на ваксини, които са задължителни и препоръчителни според имунизационния календар на страната.

Автор: Сашка Михайлова