Някои автори предполагат, че откриването на антитела към SARS-CoV-2, вирусът, причиняващ COVID-19, е достатъчно като „паспорт за имунитет“, който би позволил на хората да пътуват или да се върнат на работа, защото са защитени срещу повторно заразяване. В момента няма доказателства, че индивиди, които са се възстановили от COVID-19 и имат антитела, са защитени от повторна инфекция.
Развитие на имунен отговор при вирусна инфекция
При естествена инфекция с болестотворен вирус, в човешкия организъм се развива имунен отговор. Това е многоетапен процес, който продължава 1-2 седмици. Организмът реагира веднага на вирусната инфекция с вроден неспецифичен отговор, при който определени клетки забавят навлизането и разпространението на вируса и дори могат да му попречат да предизвика симптоми. Вроденият неспецифичен отговор е последван от придобит отговор, при който организмът изработва антитела, които специфично се свързват с вируса. Антителата са протеини, наречени имуноглобулини, и представляват елемент на т.нар. хуморален имунитет. Организмът произвежда и Т-лимфоцити, които разпознават и елиминират клетки, заразени с вируса. Това се нарича клетъчен имунитет. Комбинираният придобит имунитет (клетъчен + хуморален) може да изчисти вируса от организма и ако отговорът е достатъчно силен, може да предотврати прогреса до тежко заболяване или повторна инфекция от същия вирус.
Имунен отговор при инфекция със SARS-CoV-2
Световната здравна организация (СЗО) непрекъснато анализира фактите за антителата, образувани при инфекция със SARS-CoV-2. Повечето изследвания показват, че пациентите, които са се възстановили след инфекция, имат антитела срещу вируса. Въпреки това, някои хора имат много ниски нива на неутрализиращи антитела в кръвта си, което предполага, че клетъчният имунитет също може да е важен за оздравяването. Към настоящия момент нито едно проучване не е оценило дали наличието на антитела към SARS-CoV-2 създава имунитет срещу повторна инфекция от този вирус при хора.
Лабораторни тестове за антитела срещу SARS-CoV-2
Лабораторните тестове, които откриват антитела срещу SARS-CoV-2, включително бързите имунодиагностични тестове, се нуждаят от валидиране, за да се определи тяхната надеждност. Неточните тестове биха заблудили по два начина. В единия случай, те могат невярно да определят хора, които са били заразени, като отрицателни. В другия случай, индивиди, които не са били заразени, да бъдат фалшиво характеризирани като положителни. И двете грешки имат сериозни последици.
Лабораторните тестове за антитела срещу SARS-CoV-2 трябва да разграничат точно минала инфекция от SARS-CoV-2 от инфекция, причинена от другите човешки коронавируси. Хората, заразени с някой от другите коронавируси, могат да произвеждат антитела, които взаимодействат кръстосано с антитела, произведени в отговор на инфекция със SARS-CoV-2. В такива случаи положителните резултати от лабораторни тестове за SARS-CoV-2 могат да се дължат на инфекция с коронавирус 229E, NL63, OC43 или HKU1.
Въпреки ограниченията на тестовете за антитела, СЗО подкрепя серологичните изследвания, тъй като те дават важна информация за разпространението на инфекцията и за рисковите фактори, свързани с нея. Към този момент на пандемията няма достатъчно доказателства за защитната роля на антителата като гарант за траен имунитет.