Западнонилската треска се разпространява сред хората чрез ухапване от заразен комар. Повечето инфектирани не се разболяват. Около 1 от 5 заразени има треска и други симптоми. Около 1 от 160 инфектирани развива сериозно, понякога фатално заболяване. За профилактика на западнонилската треска няма ваксина. Рискът от заразяване с причинителя може да се намали като се предотвратява ухапването от комари.
История
Западнонилската треска вероятно е съществувала в древността. През последните години се появи теория, че Александър Македонски (IV в. пр. н. е.) е бил поразен от инфекцията и тя е причина за неговата смърт. Вирусът на Западен Нил за първи път е изолиран в Уганда, Африка през 1937 г. Оттам се разпространява в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. В Европа вирусът на Западен Нил се появява в Румъния през 1996 г. Най-големият взрив на инфекцията на нашия континент е през 2018 г. – засегнати са 1670 души, а 124 случая са със смъртен изход.
Заразяване
Вирусът, който причинява западнонилска треска, най-често попада в човека при ухапване от заразен комар. Циркулацията на вируса в природата се поддържа посредством цикъл между птиците (най-често дивите прелетни птици) и комарите (предимно от род Culex, които са обичайно срещани в България). Заразените комари след това предават вируса на Западен Нил на хора и животни (най-често коне) чрез ухапване.
Рядко вирусът се разпространява чрез преливане на кръв и даряване на органи; от майка на дете (по време на бременност, раждане или кърмене) и експозиция в лабораторна среда.
Вирусът на Западен Нил не се предава чрез кашляне и кихане; докосване на болни хора и животни; обработка на живи или мъртви заразени птици; консумация на заразени птици или животни, когато са спазени указанията за термична обработка на месото.
Хора, заразени с вируса, е малко вероятно да бъдат източник на инфекция за комари. Причината за това е ниската концентрация на причинителя в кръвта на човека. Затова хората се считат за крайни гостоприемници.
Клинични прояви
При повечето хора няма симптоми. Около 80% от заразените с вируса на Западен Нил, не развиват никакви симптоми.
При някои хора се появяват грипоподобни оплаквания. Около 20% от инфектираните имат треска, главоболие, болки в мускулите, болки в ставите, повръщане, диария или обрив.
При няколко души се наблюдават симптоми от централната нервна система. Около 1 от 160 заразени развиват енцефалит (възпаление на мозъка) или менингит (възпаление на мозъчните обвивки). Симптомите включват висока температура, главоболие, скованост на шията, ступор, дезориентация, кома, тремор, конвулсии, мускулна слабост, загуба на зрение, скованост и парализа. Инфекцията на централната нервна система засяга хора на всяка възраст, но тези над 60 години са изложени на по-голям риск. Пациентите със злокачествени процеси, диабет, хипертония, бъбречни заболявания и органна трансплантация също са с по-висок риск. Възстановяването може да отнеме седмици или месеци. Възможни са остатъчни прояви. Около 1 от 10 души, които развият енцефалит или менингит, умира.
Диагноза
При развитие на описаните по-горе симптоми е необходима консултация с медицински специалист, който да направи клинична оценка. Лекарят може да назначи тестове за установяване на инфекция с вируса на Западен Нил. Лабораторната диагноза обикновено се извършва чрез изследване на серум или гръбначно-мозъчна течност (ликвор) за откриване на специфични IgM антитела. За култивиране на вируса и за доказване на вирусна нуклеинова киселина се използват серумни, ликворни и тъканни проби, взети в началото на заболяването. Антиген на вируса на Западен Нил може да се открие имунохистохимично във фиксирана с формалин тъкан.
Лечение
Няма специфични протививирусни средства за лечение на инфекция с вируса на Западен Нил.
Използват се медикаменти за облекчаване на болката, за понижаване на температурата и за облекчаване на другите симптоми.
В тежките случаи пациентите се нуждаят от хоспитализация, за да получат поддържащо лечение и постоянни медицински грижи.
Профилактика
Липсва ваксина за профилактика на инфекцията. Най-ефективният начин за предотвратяване на заболяването е избягване на ухапвания от комари. За целта трябва да се използват средства против насекоми (репеленти), да се носи облекло с дълги ръкави и дълги панталони, да се предприемат мерки за контрол на комарите на закрито и открито.