Clostridium difficile (Клостридиум дифициле) е бактерия, която обитава дебелото черво на човека и животните. През последните години значението на този микроорганизъм в хуманната медицина нараства във връзка с подобряване на методите за диагностика и увеличаване на хората в риск.
История
Clostridium difficile е описан за първи път през 1935 г. като част от нормалната чревна микробиота на новородено. Тогава видът е наречен Bacillus difficile (Бацилус дифициле). Наименованието „bacillus“е свързано с пръчковидната форма на бактериалната клетка (bacillus, латински език – пръчка), а „difficile“ отразява трудностите при култивирането на микроорганизма (difficilis, латински език – труден).
Рискови фактори за инфекция
Clostridium difficile обичайно се открива в дебелото черво. Значителна част от най-малките деца и само някои възрастни хора носят Clostridium difficile без да имат оплаквания. Бактерията „се държи под контрол“ от нормалната микробиота на червото. Най-често след приемане на антибиотик, „добрите бактерии“ намаляват, Clostridium difficile се увеличава и причинява инфекция на дебелото черво. Други рискови фактори за възникване на инфекция са: продължителен престой в болница или друго лечебно заведение, напреднала възраст, сериозни заболявания, отслабен имунитет (напр. при химиотерапия), операция на храносмилателната система и прием на медикаменти за намаляване на стомашната киселинност.
Клинична картина
Най-характерен симптом на инфекцията, причинена от Clostridium difficile, е диарията. Изпражненията са с много неприятна миризма. Други възможни оплаквания са: коремни болки, треска, гадене и загуба на апетит. Повечето хора имат само леко заболяване и се възстановяват напълно. В някои ситуации, обаче, се развива сериозна инфекция с възпаление на дебелото черво, което може дори да е животозастрашаващо.
Диагноза
В лабораторията се изследва фекална проба. Търси се наличие на Clostridium difficile и неговите токсини. Понякога е необходим оглед на лигавицата на дебелото черво с дълга гъвкава тръба, завършваща със светлинен източник и камера (колоноскопия).
Лечение
В случаите, когато се подозира, че антибиотици са провокирали диарията, е необходимо те да се спрат. Може да се назначи друг антибиотик, който е ефективен срещу Clostridium difficile. Важно е да се приемат достатъчно течности за предпазване от обезводняване. Инфекцията, причинена от Clostridium difficile обикновено се повлиява добре от терапията и повечето хора се възстановяват напълно до една-две седмици. Рядко се налага хирургично лечение.
Профилактика
Характерно за Clostridium difficile е образуването на спори. Това са устойчиви форми на бактерията, които осигуряват преживяване върху повърхности от околната среда в продължение на месеци и резистентност към обичайно използваните почистващи препарати. Важни за профилактика на инфекциите са следните елементарни мерки:
- Миене на ръцете с топла вода и сапун с последващо подсушаване преди хранене и след използване на тоалетна.
- Стриктна лична хигиена без споделяне на вещи като хавлии и кърпи за лице.
- Пране на бельото и другите потенциално замърсени дрехи при възможно най-висока температура.
- Дезинфекция на повърхностите с хлорсъдържащи препарати.
Автор: Сашка Михайлова
Здравейте,
Струва ми се, че при усилено използване на антибиотици за унищожаване на бактерията Клостридиум дифициле е нужно да се приемат и голямо количество пробиотици, които да запазят и малкото останали добри бактерии в чревната микрофлора. Естествено без антибиотик няма да мине. Но подценява ли се ролята на пробиотика за лечение на гореспоменатато заболяване?
Здравейте, Стоян,
Благодаря за коментара. Не бих могла да обобщя дали се подценяват пробиотиците. В своята практика при лечение на диария, причинена от Clostridium difficile, винаги препоръчвам и пробиотик. Ключовата роля, обаче, е на антибиотика.
Доц. Михайлова, колко време след лечението е добре отново да се направи изследване с фекална проба, за да се види дали отново има налична бактерия?
Здравейте, Даниела,
След лечението по принцип не се препоръчва повторно изследване за C. difficile, ако симптомите на пациента са отзвучали.
Д-р Михайлова, може ли заболяването да се лекува в домашни условия орално.
Да, заболяването може да се лекува амбулаторно с приемане на медикаменти през устата. Дали инфекцията ще се лекува в домашни или в болнични условия зависи от тежестта на протичането и.
Very great post. I simply stumbled upon your blog and wished to mention that I’ve truly loved browsing your blog posts.
In any case I will be subscribing for your feed and I am hoping you write once more soon!
Thank you!