
Какво представлява Клостридиум дифициле?
Това е микроскопичен организъм от групата на бактериите. От медицинска гледна точка има две важни черти: изисква безкислородна среда и може да образува спори. Първата особеност, т. нар. анаеробизъм, му позволява да живее и да се размножава в дебелото черво на човека. Втората, спорообразуването, му дава устойчивост към неблагоприятните условия на околната среда. Така може да зарази други хора дори след дълъг период от време.
Кога най-често възниква инфекция с Клостридиум дифициле?
Клостридиум дифициле причинява възпаление на дебелото черво, наречено колит, което обикновено е свързано с прием на антибиотици. Проблемът се появява най-често след употреба на аминопеницилини, цефалоспорини, клиндамицин и флуорохинолони. Рискът се увеличава при използване на два или повече антибиотика, едновременно или последователно.
Какви са механизмите за предаване на бактерията?
Клостридиум дифициле се намира в изпражненията. Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален. Хората се заразяват, когато докоснат повърхности, замърсени с изпражнения, и след това пипнат устата си. Медицинските лица могат да пренесат бактерията към пациентите си чрез замърсените си ръце. Известно е, че спорите на Клостридиум дифициле остават жизнеспособни върху повърхностите в продължение на месеци.
Клиничните симптоми се дължат на два токсина, които бактерията отделя: ентеротоксин A и цитотоксин B. Те увреждат епитела на дебелото черво и предизвикват силна възпалителна реакция.
Какви симптоми има човек при инфекция с Клостридиум дифициле?
Водещият симптом на инфекцията е диарията, т. е. три или повече течни или кашави изхождания за 24 часа. Изпражненията са воднисти, с много неприятна миризма, понякога с примес на слуз и по-рядко на кръв. Други възможни оплаквания са коремна болка, повишена температура, гадене и загуба на апетит. Може да има и признаци на обезводняване.
Какви усложнения могат да настъпят?
Най-тежките усложнения са силно разширяване на дебелото черво (токсичен мегаколон), спукване на дебелото черво (перфорация), тежка обща реакция на организма (сепсис), остро увреждане на бъбреците и дори смърт. Важно е да се знае, че при около един от всеки пет пациенти симптомите се появяват отново през следващите 2–8 седмици. Това е т. нар. рецидив.
Как се поставя диагнозата?
За доказване на Клостридиум дифициле е необходима проба от изпражненията. Изследване се прави само при наличие на диария, защото при хора без симптоми положителният тест не изисква лечение. Използват се бързи тестове за антиген и токсини на бактерията, както и PCR тестове. Резултатите от тях се получават за време от няколко минути до няколко часа. Значително по-рядко се използва култивиране (посявка), тъй като е трудоемко и изисква повече време. При по-тежките форми се налагат и кръвни изследвания, и образни изследвания на корема, например скенер.
Има ли специфично лечение на инфекциите, които причинява бактерията?
Инфекциите, причинени от Клостридиум дифициле, имат специфично лечение. Препоръчват се основно два антибиотика, които се приемат през устата: фидаксомицин и ванкомицин. Метронидазол се използва само ако те не са достъпни. Обикновено не е необходимо да се прави антибиограма, защото чувствителността на бактерията към тези антибиотици е предвидима. При втори и пореден рецидив се препоръчва трансплантация на фекална микробиота, т. е. въвеждане в червото на полезни бактерии от здрав донор.
Начало

