Какво представлява Клостридиум дифициле?
Това е микроскопичен организъм от групата на бактериите. От медицинска гледна точка има 2 важни черти: изисква безкислородна среда и може да образува спори. Първата особеност, т. нар. анаеробизъм, позволява преживяване в дебелото черво на човека. Втората характеристика – спорообразуването – осигурява устойчивост на неблагоприятните условия на околната среда и възможност за заразяване на други хора след различен период от време.
Кога най-често възниква инфекция с Клостридиум дифициле?
Клостридиум дифициле причинява възпаление на дебелото черво, наречено колит, което обичайно е свързано с прием на антибиотици. Проблемът се появява най-често след употреба на аминопеницилини, цефалоспорини, клиндамицин и флуорохинолони. Неблагоприятна роля играе използването на два или повече антибиотика, едновременно или последователно.
Какви са механизмите за предаване на бактерията?
Клостридиум дифициле се намира във фецеса. Механизмът за предаване на инфекцията е фекално-орален. Хората се заразяват, когато докосват повърхности, замърсени с изпражнения, и след това пипат устата си. Клиничните симптоми се обуславят от секрецията на два токсина, ентеротоксин A и цитотоксин B, които причиняват масивно увреждане на епитела на дебелото черво и предизвикват силни възпалителни реакции. Медицинските лица могат да разпространяват бактерията към своите пациенти чрез замърсените си ръце. Известно е, че спорите на Клостридиум дифициле остават жизнеспособни върху повърхности в продължение на месеци.
Какви симптоми има човек при инфекция с Клостридиум дифициле?
Водещ симптом при инфекцията е диарията, т.е. наличие на 3 или повече редки изхождания за 24 часа. Изпражненията са с много неприятна миризма, воднисти, понякога са с примеси на кръв и гной. Други възможни оплаквания са: коремна болка, висока температура, гадене и загуба на апетит. Може да има признаци на обезводняване.
Какви усложнения могат да настъпят?
Най-тежки прояви са: необичайно разширяване на дебелото черво (мегаколон), спукване на дебелото черво (перфорация), достигане на инфекцията до кръвта (бактериемия) и дори смърт. Съществен е фактът, че част от пациентите, които проявяват симптоми на инфекцията, ще ги получат отново през следващите 2-8 седмици. Това е т. нар. рецидив.
Как се поставя диагнозата?
За доказване на Клостридиум дифициле е необходима фекална проба. Прилагат се антигенни и PCR тестове. Резултатите от тях се получават в рамките на минути и часове. Значително по-рядко се използва култивиране, тъй като е трудоемко и изисква повече време. При по-тежките форми се налагат лабораторни изследвания на кръвта и образни изследвания на дебелото черво.
Има ли специфично лечение на инфекциите, които причинява бактерията?
Инфекциите, причинени от Клостридиум дифициле, имат специфично лечение. Съществуват 3 основни антибиотика, които се препоръчват – фидаксомицин, ванкомицин и метронидазол. Антибиотичната терапия по-често е емпирична, т.е. не се изготвя антибиограма. Още при първи рецидив към антибиотичната терапия се препоръчва добавяне на моноклонално антитяло, насочено към цитотоксин В на Клостридиум дифициле. При втори и пореден рецидив се препоръчва трансплантация на фекална микробиота.
Начало