Инфекциите на отделителната система са значително по-чести при жените в сравнение с мъжете. По време на бременност възникват допълнителни предразполагащи фактори, които увеличават риска за такива инфекции. Своевременната диагноза и адекватното лечение в повечето случаи осигуряват благоприятна прогноза.
Как е устроена отделителната система?
Основните органи на отделителната система са: два бъбрека, два уретера (пикочопровода), пикочен мехур и уретра (пикочен канал). Бъбреците и уретерите се отнасят към горните пикочни пътища, а пикочният мехур и уретрата – към долните пикочни пътища. Уретрата на жената е по-къса (3-4 см) и затова е по-близко разположена до половите органи и храносмилателната система. Именно тази анатомична особеност в отделителната система на жената увеличава вероятността за попадане на микроорганизми в пикочните ѝпътища.
Какво представляват инфекциите на отделителната система?
Инфекциите на отделителната система се наричат още „инфекции на пикочните пътища“ или „уроинфекции“. Те включват всички биологични процеси, които протичат при проникване и размножаване на микроорганизми в органите на отделителната система. Най-чести причинители на уроинфекции са бактериите. Възможно е взаимоотношенията между микроорганизмите и човешкия организъм да не доведат до клинични прояви. В такива случаи се говори за „безсимптомна бактериурия“ – състояние, което може да се открие само с насочени микробиологични изследвания. Обичайно инфекциите на отделителната система протичат с парене при уриниране (дизурия), чести позиви за уриниране, болка ниско долу в корема (супрапубично) и промени в урината (мътна урина с променен цвят и неприятна миризма). Това са класическите симптоми на цистита – възпаление на пикочния мехур. При засягане на бъбреците – пиелонефрит, инфекцията се проявява с висока температура (>38°C) и разтрисане, болка в единия или двата хълбока, гадене и повръщане.
Защо уроинфекциите са по-чести през периода на бременността?
Редица анатомични и физиологични промени по време на бременността допълнително предразполагат към възникване на инфекция.
- Нарастващата матка притиска пикочния мехур и води до задръжка на урина.
- Промененият ъгъл на вливане на уретерите в пикочния мехур е причина за т.нар. везикоуретерален рефлукс, при който част от урината по време на уриниране се връща обратно към бъбреците.
- Големите количества прогестерон (полов хормон), секретирани по време на бременността, водят до отпускане на мускулатурата на пикочните пътища. Това улеснява проникването на бактерии в пикочния мехур през уретрата. Намалената перисталтика на уретера още повече засилва везикоуретералния рефлукс и престояването на урината в пикочните пътища. Повишеното ниво на прогестерона е причина и за задръжка на урина в бъбрека – състояние, наречено атонична хидронефроза.
- При значителна част от бременните е увеличено излъчването на глюкоза и аминокиселини с урината. Възможни са промени в pH и осмоларитета на урината. Така се създава подходяща хранителна среда за бактериите.
Кои бактерии причиняват инфекции на пикочните пътища при бременни жени?
Ешерихия коли (Escherichia coli) е водещ причинител и се изолира в 80-90% от случаите. Този бактериален вид нормално се намира във фецеса, колонизира периуретралната област и води до възходяща инфекция. Други възможни патогени са Клебсиела пневмоние (Klebsiella pneumoniae), Протеус мирабилис (Proteus mirabilis) и Ентеробактер клоаце (Enterobacter cloacae). По-рядко се установяват Стафилококус сапрофитиkус (Staphylococcus saprophyticus), Стрептококус агалакцие (Streptococcus agalactiae) и Ентерококус фекалис (Enterococcus faecalis).
Какви са рисковете, които пораждат уроинфекциите през бременността?
Инфекциите по време на бременността са свързани с рискове за плода, най-чести сред които са преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото при раждане. Рисковете за бременната жена са повишено кръвно налягане и анемия.
Как се диагностицират инфекциите на пикочните пътища?
Диагностичният процес включва комплекс от изследвания, които се разделят в две основни групи:
- Лабораторни изследвания на урината: химичен анализ, микроскопско изследване на седимент, микробиологична посявка (урокултура), изпитване на чувствителност към антибиотици на изолирания бактериален вид (антибиограма).
- Образни изследвания на отделителната система: най-често ехография (ултразвук).
Как се лекуват уроинфекциите?
Ключова роля в лечението на уроинфекциите имат антибиотиците. Важно е да се назначават такива препарати, които са показани за употреба по време на бременност. Изборът на антибиотик зависи от типа на уроинфекцията и от чувствителността на изолирания бактериален вид. Конкретният антибиотик и неговият дозов режим трябва да се определят само от квалифицирани специалисти. Не е допустимо самолечение на уроинфекциите, особено по време на бременност. Наред с опасността от развитие на резистентни бактерии поради неправилна антибиотична употреба, в този специален период от живота на жената съществуват и сериозни рискове за плода.
Автор: Сашка Михайлова
Доц. Михайлова, статията Ви е много интересна и полезна. Бихте ли коментирала дали бременната жена може да предприеме някакви мерки, за да предотврати появата на инфекции на пикочните пътища?
Десислава, благодаря Ви за коментара!
За да се предпази от възникване на уроинфекции, бременната жена трябва да вземе мерки, свързани с нейния хранителен режим, хигиена в аногениталната област и начин на обличане:
-Да пие поне 1,5 л. вода на ден.
-Да включи в седмичното си меню консумация на сок от червена боровинка.
-Да приема витамин С, бета-каротин и цинк.
-Да контролира консумацията на кофеин и захари.
-Да уринира възможно най-скоро, когато получи позив за уриниране.
-Да спазва добра интимна хигиена.
-Да избягва продължителен престой във вана, басейн и др. подобни.
-Да носи памучно бельо.
-Да не облича прекалено тесни чорапогащници и панталони.
При възникване на съмнение за уроинфекция, бременната жена трябва да се консултира с медицински специалист.