CLOSTRIDIUM DIFFICILE – „ТРУДНИЯТ“ БАЦИЛ

Clostridium difficile (Клостридиум дифициле) е бактерия, която обитава дебелото черво на човека и животните. През последните години значението на този микроорганизъм в хуманната медицина нараства във връзка с подобряване на методите за диагностика и увеличаване на хората в риск.

История

Clostridium difficile е описан за първи път през 1935 г. като част от нормалната чревна микрофлора на новородено. Тогава видът е наречен Bacillus difficile (Бацилус дифициле). Наименованието „bacillus“е свързано с пръчковидната форма на бактериалната клетка (bacillus, латински език – пръчка), а „difficile“ отразява трудностите при култивирането на микроорганизма (difficilis, латински език – труден).

Рискови фактори за инфекция

Clostridium difficile обичайно се открива в дебелото черво. Значителна част от най-малките деца и само някои възрастни хора носят Clostridium difficile без да имат оплаквания. Бактерията „се държи под контрол“ от нормалната микрофлора на червото. Най-често след приемане на антибиотик, „добрите бактерии“ намаляват, Clostridium difficile се увеличава и причинява инфекция на дебелото черво. Други рискови фактори за възникване на инфекция са: продължителен престой в болница или друго лечебно заведение, напреднала възраст, сериозни заболявания, отслабен имунитет (напр. при химиотерапия), операция на храносмилателната система и прием на медикаменти за намаляване на стомашната киселинност.

Клинична картина

Най-характерен симптом на инфекцията, причинена от Clostridium difficile, е диарията. Изпражненията са с много неприятна миризма. Други възможни оплаквания са: коремни болки, треска, гадене и загуба на апетит. Повечето хора имат само леко заболяване и се възстановяват напълно. В някои ситуации, обаче, се развива сериозна инфекция с възпаление на дебелото черво, което може дори да е животозастрашаващо.

Диагноза

В лабораторията се изследва фекална проба. Търси се наличие на Clostridium difficile и неговите токсини. Понякога е необходим оглед на лигавицата на дебелото черво с дълга гъвкава тръба, завършваща със светлинен източник и камера (колоноскопия).

Лечение

В случаите, когато се подозира, че антибиотици са провокирали диарията, е необходимо те да се спрат. Може да се назначи друг антибиотик, който е ефективен срещу Clostridium difficile. Важно е да се приемат достатъчно течности за предпазване от обезводняване. Инфекцията, причинена от Clostridium difficile обикновено се повлиява добре от терапията и повечето хора се възстановяват напълно до една-две седмици. Рядко се налага хирургично лечение.

Профилактика

Характерно за Clostridium difficile е образуването на спори. Това са устойчиви форми на бактерията, които осигуряват преживяване върху повърхности от околната среда в продължение на месеци и резистентност към обичайно използваните почистващи препарати. Важни за профилактика на инфекциите са следните елементарни мерки:

  • Миене на ръцете с топла вода и сапун с последващо подсушаване преди хранене и след използване на тоалетна.
  • Стриктна лична хигиена без споделяне на вещи като хавлии и кърпи за лице.
  • Пране на бельото и другите потенциално замърсени дрехи при възможно най-висока температура.
  • Дезинфекция на повърхностите с хлорсъдържащи препарати.

Автор: Сашка Михайлова