ИНФЕКЦИИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА ПРИ БРЕМЕННОСТ

Инфекциите на отделителната система са значително по-чести при жените в сравнение с мъжете. По време на бременност възникват допълнителни предразполагащи фактори, които увеличават риска за такива инфекции. Своевременната диагноза и адекватното лечение в повечето случаи осигуряват благоприятна прогноза.

Как е устроена отделителната система?

Основните органи на отделителната система са: два бъбрека, два уретера (пикочопровода), пикочен мехур и уретра (пикочен канал). Бъбреците и уретерите се отнасят към горните пикочни пътища, а пикочният мехур и уретрата – към долните пикочни пътища. Уретрата на жената е по-къса (3-4 см) и затова е по-близко разположена до половите органи и храносмилателната система. Именно тази анатомична особеност в отделителната система на жената увеличава вероятността за попадане на микроорганизми в пикочните ѝ пътища.

Какво представляват инфекциите на отделителната система?

Инфекциите на отделителната система се наричат още „инфекции на пикочните пътища“ или „уроинфекции“. Те включват всички биологични процеси, които протичат при проникване и размножаване на микроорганизми в органите на отделителната система. Най-чести причинители на уроинфекции са бактериите. Възможно е взаимоотношенията между микроорганизмите и човешкия организъм да не доведат до клинични прояви. В такива случаи се говори за „безсимптомна бактериурия“ – състояние, което може да се открие само с насочени микробиологични изследвания. Обичайно инфекциите на отделителната система протичат с парене при уриниране (дизурия), чести позиви за уриниране, болка ниско долу в корема (супрапубично) и промени в урината (мътна урина с променен цвят и неприятна миризма). Това са класическите симптоми на цистита – възпаление на пикочния мехур. При засягане на бъбреците – пиелонефрит, инфекцията се проявява с висока температура (>38°C) и разтрисане, болка в единия или двата хълбока, гадене и повръщане.

Защо уроинфекциите са по-чести през периода на бременността?

Редица анатомични и физиологични промени по време на бременността допълнително предразполагат към възникване на инфекция.

  • Нарастващата матка притиска пикочния мехур и води до задръжка на урина.
  • Промененият ъгъл на вливане на уретерите в пикочния мехур е причина за т.нар. везикоуретерален рефлукс, при който част от урината по време на уриниране се връща обратно към бъбреците.
  • Големите количества прогестерон (полов хормон), секретирани по време на бременността, водят до отпускане на мускулатурата на пикочните пътища. Това улеснява проникването на бактерии в пикочния мехур през уретрата. Намалената перисталтика на уретера още повече засилва везикоуретералния рефлукс и престояването на урината в пикочните пътища. Повишеното ниво на прогестерона е причина и за задръжка на урина в бъбрека – състояние, наречено атонична хидронефроза.
  • При значителна част от бременните е увеличено излъчването на глюкоза и аминокиселини с урината. Възможни са промени в pH и осмоларитета на урината. Така се създава подходяща хранителна среда за бактериите.

Кои бактерии причиняват инфекции на пикочните пътища при бременни жени?

Ешерихия коли (Escherichia coli) е водещ причинител и се изолира в 80-90% от случаите. Този бактериален вид нормално се намира във фецеса, колонизира периуретралната област и води до възходяща инфекция. Други възможни патогени са Клебсиела пневмоние (Klebsiella pneumoniae), Протеус мирабилис (Proteus mirabilis) и Ентеробактер клоаце (Enterobacter cloacae). По-рядко се установяват Стафилококус сапрофитиkус (Staphylococcus saprophyticus), Стрептококус агалакцие (Streptococcus agalactiae) и Ентерококус фекалис (Enterococcus faecalis).

Какви са рисковете, които пораждат уроинфекциите през бременността?

Инфекциите по време на бременността са свързани с рискове за плода, най-чести сред които са преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото при раждане. Рисковете за бременната жена са повишено кръвно налягане и анемия.

Как се диагностицират инфекциите на пикочните пътища?

Диагностичният процес включва комплекс от изследвания, които се разделят в две основни групи:

  • Лабораторни изследвания на урината: химичен анализ, микроскопско изследване на седимент, микробиологична посявка (урокултура), изпитване на чувствителност към антибиотици на изолирания бактериален вид (антибиограма).
  • Образни изследвания на отделителната система: най-често ехография (ултразвук).

Как се лекуват уроинфекциите?

Ключова роля в лечението на уроинфекциите имат антибиотиците. Важно е да се назначават такива препарати, които са показани за употреба по време на бременност. Изборът на антибиотик зависи от типа на уроинфекцията и от чувствителността на изолирания бактериален вид. Конкретният антибиотик и неговият дозов режим трябва да се определят само от квалифицирани специалисти. Не е допустимо самолечение на уроинфекциите, особено по време на бременност. Наред с опасността от развитие на резистентни бактерии поради неправилна антибиотична употреба, в този специален период от живота на жената съществуват и сериозни рискове за плода.

Автор: Сашка Михайлова